Новини за недвижими имоти

Предложенията на гражданските организации предвиждат спирането на одобрени или започнали строителни процедури в престижни райони. Посочени са нови жилищни зони между Околовръстното и Драгалевци, Бояна и Киноцентъра. В "забранителния списък" влизат и Борисовата градина, Южният парк, както и зелените площи по бул. "Вапцаров". Според гражданските организации държавата пък трябва да се откаже от грандиозния строеж на мястото на бившия Военноисторически музей на бул. "Скобелев", от колодрума в Борисовата градина, където се кани да строи луксозен хотел, а жп гарите "Разпределителна", "Надежда", "Захарна фабрика" и "Сточна гара" трябва да се превърнат в градски паркове.

По време на форума стана ясно, че въпреки предварителните срещи, които трябваше да доведат до сближаване на интересите, консенсус по тези въпроси едва ли ще бъде постигнат. Председателят на комисията по околна среда в СОС Нели Манова заяви, че вижда за първи път списъка с конкретните предложения и че той въобще не е бил обсъждан. По думите й най-напред трябва да се изясни дали има правна възможност за изваждане на терени от общинските дружества. "Не знам как ще стане това", каза и зам.-кметът по екологията Милор Михайлов. Министерствата също едва ли доброволно ще се откажат от атрактивните имоти, още повече че някои от тях вече са апортирани в смесени дружества.

"Общият извод е, че разпореждането с имоти, които са част от зелената система на София, се очертава като сериозен проблем", каза Хенри Майнъс от "Инициатива местно самоуправление". Той представи резултатите от специално изследване, направено с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. Заради ограниченото време и трудния достъп до информация екипът е фокусирал вниманието си върху Борисовата градина и Южния парк, които са представителни за столицата, посочи Майнъс.

Според изследването най-често използваната практика е терени от парковете да се актуват като частна общинска собственост, а не като публична, каквито са по предназначение. След това имотът се вкарва в капитала на търговски дружества, които ги продават или заменят. Всички тези сделки са направени с решения на Столичния общински съвет. По този начин само от територията на Южен парк - втора част, са откъснати близо 70 дка. От централната част на Борисовата градина 35 дка са внесени в капитала на търговско дружество, в което общината има миноритарен дял и не може да упражнява контрол, се казва в анализа. Документът констатира, че общинската администрация и СОС чрез разработване и одобряване на подробни устройствен планове на парковете на практика узаконяват застрояването и унищожаването на градската растителност.

Екипът, осъществил изследването, е установил също така, че не съдът реституира парковете и градинките, както твърдят общинарите, а това е ставало основно от областния управител, кмета или поземлената комисия. Имотите, възстановени с решение на съда, са 2.15 ха, или 1.62% от общата площ на Южния парк - трета част. Неприключилите съдебни производства за възстановяване на собственост пък са за площ от 6 ха, или 4.5% от общата площ на парка. В Борисовата градина и останалите части на Южния парк няма върнати имоти на частни собственици, а терените са откъсвани след решение на съответните общински или държавни органи.

Заради неправомерната реституция, незаконното строителство и изсичането на парковете председателят на гражданското сдружение "Младост" Атанас Черешаров обяви, че е подготвил две папки с нарушения на общинската администрация. Той връчи едната на посланик Пардю, а другата обяви, че ще предаде на главния прокурор Никола Филчев. Описаните случаи са около 30 и са свързани с нарушения в Южния парк, Борисовата градина, Погребите и парковете в "Гео Милев" и "Овча купел", обясни Черешаров. Според него най-често използваният метод за унищожаване на зелените площи е деактуването им от публична общинска в частна общинска собственост и предоставянето им на "инвеститори". По този начин те си строят къщи в парковете, поясни той.

Кметът Софиянски повтори тезата си, че проблемите със зелените площи са започнали след реституцията и поземлените реформи. Той каза, че общината няма право на отказ да обезщети собствениците, ако те са притежавали имоти в тях. Посланик Пардю посочи, че за това може да бъде намерен компенсаторен механизъм. Софиянски обясни, че към столицата има "ясен инвеститорски интерес и агресивна предприемаческа инициатива" и е необходимо да се търси общественият баланс. Посланикът обаче отново настоя, че зелените площи не бива да се превръщат в място за строителство, а статутът на общинската собственост не трябва да се променя тайно. Той даде пример със САЩ, където парковете са публична общинска собственост и техният статут може да бъде променен само след широка обществена дискусия. Пардю каза още, че столичани сами трябва да решат как да управляват своите паркове и градини, които нарече "съкровищата на София".

- - - - - - - - - -

През последните 15 години зелената система в София не се поддържа. Не са изграждани нови зелени площи, дървесната растителност в парковете, градините и по улиците е в много лошо състояние, никоя от съществуващите водни площи не е ремонтирана и пусната в експлоатация. По данни на дирекция "Архитектура и градоустройство" след 1989 г. зелените площи са намалели с близо 9000 дка. От 120 хиляди улични дървета са останали не повече от 85 хиляди. По данни на общинската фирма "Озеленяване" общата площ на поддържаните зелени площи сега е 10 850 дка, докато преди 20 години е била 27 500 дка. Тазгодишният бюджет за зелените площи е 2 млн. лв., но не се знае за какви дейности се харчат. За изграждане на нови паркове и градини не са предвидени средства.