Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

Седемте чудеса на света: Храмът на Артемида в Ефес

След като сто години приемал поклоници и молители, обръщащи се към богинята на лова Артемида, храмът пострадал от пожар. Запалил го един жител на Ефес - Херострат, решил да увековечи името си, като изгори най-красивата и известна постройка в Гърция. Парадоксално е, че сметката му излязла вярна. Въпреки отрицателното отношение, осъждането и презрението на съвременниците му, името на Херострат надживява вековете."Херостратова слава" - казват за хора, извършли недостойни постъпки.
Възстановяването на Артемидиния дом било възложено на архитекта Хипократ. Той запазил почти същия външен вид като предишния, само разширил площта на храма. Новият бил с площ 5450 квадратни метра и имал стъпаловидна основа, обкръжена с двоен ред мраморни камъни. Поразявал с обработката си, изпълнена с художествен вкус и изобретателност. Знаменитият атински скулптор Праксител, опитният художник Скопос (работил и по украсата на Халикарнаския мавзолей) и други изтъкнати майстори на древна Елада го украсили със своите монументални произведения.
За жалост забележителният паметник на старата гръцка архитектура не "доживява" до наши дни. С идването си, готите, съблазнени от легендите за нечуваното богатство на храма, завладели Ефес и разграбили светилището. Големи щети са нанесли и християниските фататици, насочвани от своите свещеници да рушат храма на езическата богиня. С течение на времето наносите на река Каистър скрили останките в тинята на мочурливо блато.

За беломраморния храм - по думи на съвременници - отличаващ се с невероята красота, има отделено място и в творчеството на великите творци на древността. В трагедията "Ифигения в Таврида" най-талантливият поет и драматург на онази епоха Еврипид го нарича "храм на Артемида Брауронска".
Многократно археолози са правили разкопки в района на Браурон, но все без конкретни резултати. Веджъж, когато разглеждали малка византийска черквичка, достигат до извода, че част от стените й са иззидани с плочи, останали от древността и приличащи на стъпала от стълба. А Еврипид пише за широка стълба, водеща към колоните на храма на Афродита. Находката подсетила учените да погледнат по-различно отпреди на работата си. Те се заловили с плановете на местността, започнали да търсят възвишението, на което се е намирал храмът. Преровени били всички склонове и най-сетне извадили изпод пръстта първата мраморна плоча. По-нататък находките следвали една след друга. Появили се на бял свят - ъгълът на основата на голямото съоръжение, останки от колони в дорийски стил и между тях парчета от мозаечен под с позлатен орнамент. Възстановен бил планът на цялата постройка и приблизително наподобен външния вид на знаменития храм на Артемида.