Новини за недвижими имоти

След търговците идват строителите

Условно могат да бъдат въведени няколко групи германски фирми в сферата на строителството у нас:

- най-много са търговците, които предлагат на местния пазар готови продукти, като за някои от тях България е регионален център за съседни държави като Румъния, Македония, Албания и Сърбия
- по-малката част са инвеститорите в производството на строителни материали като "Итонг" и "Хайделберг цимент"
- третата условна група са германски фирми, които нямат представителства в България, но работят в джойнт венчър с български строителни предприемачи по различни проекти.

В топ 20 на германските инвеститори у нас, представен от Агенцията за чуждестранни инвестиции, попадат три дружества, свързани със строителния бранш. "Хайделберг цимент" е на първото място в класацията на агенцията с покупката на циментовите заводи "Златна Панега". "Линднер интернешнъл", които строят най-големия бизнес парк в София, са на 12-о, а три позиции след тях са "Итонг холдинг" - известни с производството на газобетонни блокчета.

Вероятно най-голямата германска индустриална инвестиция е покупката на циментовите заводи в Златна Панега и Батановци от "Хайделберг цимент" през 1997 г. за сумата от 27.5 млн. долара. Само през тази година в Златна Панега трябва да се реализират проекти за над 7 млн. лева. Най-много средства се отделят за изграждане на мелница за въглища. Фирмата използва вече изцяло твърдо гориво за производството си вместо газ, с което енергийните разходи са намалени с 30-35 на сто. Другият проект е за сушилня за добавки за 1.5 милиона лева.

Поради факта, че циментът е евтина стока и разходите по транспорта му заемат голяма част в себестойността на доставките, "Златна Панега" работи само за българския пазар. До 2000 г. предприятието е изнасяло по 300 - 350 хил. тона клинкер за Израел, но построяването на заводи там е прекратило доставките. В момента българският пазар се контролира изцяло от петте завода в страната, които са собственост на международни компании от Италия, Швейцария и Гърция.

През това лято тръгнаха слухове за продажба на завода, като за купувач се спряга гръцката компания "Титан", която е собственик на "Плевенски цимент". На пазара се твърди, че от 22 септември бъдещите собственици са влезли в предприятието в Златна Панега за дю-дилиджънс, като очакванията са сделката да стане факт до края на годината.

Като най-голяма германска инвестиция в областта на строителството в дългосрочен план се очертава на "Линднер груп" със строящия се "Бизнес парк София" в столичния квартал "Младост" 4. До края на 2004 г. инвестициите ще възлязат на 70 млн. евро, а целият проект се оценява на около 150 млн. евро, обясни управителят на компанията Росен Плевнелиев. "Линднер България" е една от 48-те дъщерни компании на едноименния германски строителен гигант и е между 10-те най-големи строителни дружества у нас. "Линднер" влиза на българския пазар през 1998 г. Година по-късно започва реализацията на мащабния проект по изграждането на бизнес парка в столицата, който трябва да бъде завършен през 2008 г. Високотехнологичният квартал се простира върху 220 хиляди кв. м площ. Върху тях ще бъдат построени 32 сгради с разгъната застроена площ около 300 хиляди кв. м. Обособени са зона на мултифункционални корпоративни сгради, търговска и хотелска зона.

Миналата година приключи първият етап от строителството на бизнес парка. В експлоатация бяха пуснати 9 сгради с обща площ 66 хиляди кв. м, в които се помещават 111 компании с над 2600 служители. Наемната цена на офис площите е между 8 и 12 евро на кв. м. В момента няма свободни места в "Бизнес парк София", който всекидневно се посещава от около 1600 - 1800 души.

До края на 2004 г. трябва да бъдат завършени новостроящите се 12 сгради, повечето от които са административни. Ще има многоетажен паркинг с 1500 места, киноцентър "Арена", център на BMW, хотел "Холидей ин", магазин на най-голямата мебелна къща във Виена - "Лудвиг". Броят на служителите в парка ще се увеличи до 4 хиляди.

Освен със строителството на парка "Линднер България" се развива бързо и в "проджект мениджмънт". Според Плевнелиев в това направление дружеството е в челната тройка на управлението на проектите от строителния сектор. Третата област, в която "Линднер България" се специализира, е стратегическото инвестиране, в което по думите на управителя заема лидерската позиция.

Третият голям инвеститор според класацията на АЧИ е компанията от Мюнхен "Итонг холдинг". Тя навлезе на българския пазар през 1994 г. чрез завода за производство на газобетон "Итонг България" ЕООД, който държи 35% от българския пазар на градивни материали. Фирмата получи награда от германското посолство за най-успешна немска инвестиция в България за 2000 г.

Предприятието е разположено в София в промишлената зона Кремиковци. За деветте години, през които заводът е собственост на германците, продажбите са скочили над девет пъти - от 30 хиляди куб. метра през 1994 г. на 275 хиляди куб. метра през 2002 г. Очакванията на мениджърите на "Итонг" са през тази година да бъдат продадени повече от 300 хиляди куб. м, което вероятно отразява строителния бум у нас през последните години.

За периода от закупуването на завода до момента германската компания е вложила над 15 млн. евро, като след основната инвестиция при закупуването се правят допълнителни операции за подобряване на условията, снижаване на производствените разходи и разширяване на капацитета. За в бъдеще се предвиждат инвестиции за подобряване на качеството на продукта и разширяване на производствените мощности. Плановете на "Итонг" са да инвестира в производството на газобетонни блокчета над 7 млн. евро до 2008 г.

"Итонг холдинг" притежава 51 предприятия в 28 страни по света, които произвеждат годишно над 8 млн. куб. метра. Освен в България блокчета се продават още в Румъния, Македония, Албания, Сърбия и Черна гора. Продукцията на "Итонг" е известна с добрата топлоизолация, бързото строителство и възможността блокчетата да се режат като дърво. През тази година "Итонг България" получи сертификат за идентичност SGS. С продуктите на "Итонг" са построени атракционният комплекс "София ленд", хотел "Танне" в Банско, производственият комплекс "Фесто" в София, административната сграда на БТК във Варна и други.

Друга немска инвестиция в производството у нас е покупката на най-големия завод в България за производство на гипсофазерни плочи "Гипсфазер" АД - Видин. Според управителя на предприятието Румен Видов заводът е купен от дъщерната фирма на "Кнауф" - Германия - "Кнауф" ООД - Австрия, през 1997 г. Направени са инвестиции за 10 млн. евро. В завода работят 135 души, като средната работна заплата е 275 евро. Работи се на четири смени. Произвежда се едно изделие, но като размери и видове плочите са над 200 артикула.

Чрез "Кнауф" българското предприятие стъпи на европейските пазари. Според Румен Видов ръстът в производство след приватизацията на предприятието е нараснал четири пъти. Деветдесет и пет на сто от продукцията се изнася, а останалата част се продава в България. Качеството на продукцията се сертифицира от два института за строителни материали в Германия - в Щутгарт и в Берлин. Основните клиенти на предприятието са строителите на еднофамилни сглобяеми къщи в Европа, които ползват половината от продукцията.

Най-силно на българския пазар са застъпени немските фирми в областта на строителните материали, довършителните работи, производството на оборудване, техника и машини и вътрешно обзавеждане. Сред тях са "Бауер интернешънъл", АМФ, "Хенкел", "Бош", "Хилти", "Рехау", "Техем", "Витера", "Кнауф", които предлагат едни от най-качествените материали на българския пазар по мнението на строители и архитекти. Представители на немските фирми на българския пазар твърдят, че продажбите им през последните години нарастват значително, но не посочват конкретни обеми.

Почти всички водещи български строителни фирми и архитекти работят с окачени тавани, производство на АМФ. Германската компания е един от четирите световни производители на окачени тавани и лидер в Източна Европа. АМФ е на българския пазар от 10 години. През 1998 г. София става и регионален център за Румъния, Македония, Албания, Сърбия и Черна гора. Стратегията на дружеството е да произвежда продуктите си в Германия, което е гаранция за тяхното качество. За последните три години немците са инвестирали над 60 млн. евро в технологичните си линии. У нас продажбите на АМФ нарастват интензивно, като за периода от 1998 г. до 2003 г. ръстът е 300%, каза техническият консултант Кирил Гюзелев. По думите му фирмата държи най-големия пазарен дял у нас при окачените тавани. С продуктите на германската фирма са направени десетки сгради, сред които новата сграда на ДП "Ръководство въздушно движение", "София ленд", БНП "Париба", ЦУМ, Централни хали, посолството на Великобритания, както и много хотели. АМФ произвежда всички видове окачени тавани от метал, дърво, гипс и минерал.

Редица германски строителни фирми работят на нашия пазар чрез съвместно участие с български партньори. Типичен пример за това е сътрудничеството между "Главболгарстрой" (ГБС) и "Хохтиф". Партньорството между двете компании започна през 1990 г. - преди приватизацията на ГБС, със строителството на жилищни градчета в Русия по програма, финансирана от федералното правителство на Германия. С отпуснатите 600 млн. долара бяха построени седем градчета и прилежащата инфраструктура. В момента двете фирми са изпълнители по финансирания по международни програми проект за закриването на урановите мини в България. ГБС и "Хохтиф" участваха и в конкурса за ремонта на пистата на летище София, но комисията избра австрийската "Щрабак". Впоследствие се оказа, че компанията има проблеми с изпълнението на ЛОТ Б1, и неотдавна транспортният министър Николай Василев обяви, че ведомството обсъжда смяна на изпълнителя. Друго българско дружество, което работи съвместно с германска строителна фирма, е "Сиконко холдинг". Те заедно с "Хайткамп" построиха новата печатница на ВАЦ в България във Варна.