Новини за недвижими имоти

Споразумение за международната проектна компания „Бургас-Александруполис”

Петролопроводът „Бургас-Александруполис” трябва да има дължина 285 километра.

Планира се руският петрол да се транспортира с танкери по Черно море до терминал край Бургас, а от там, по тръба, да достигне Александруполис- гръцко пристанище на Егейско море. 

Проектът предвижа, по този начин, да заобикаля претоварения и опасен за морските съдове Босфорски пролив от една страна, както и възможностите на Турция да оказва влияние върху руския петролен трафик през стратегическите проливи от друга.

Идеята за петролопровода „Бургас-Александруполис” обрасна с 15 годишен мъх, докато бъдат преодолени всякакви политически, икономически и стратегически различия между правителствата на трите държави, които участват в него.

А те съвсем не бяха малко и се отстояваха мъжки, най-вече десните кабинети управлявали България през последните години. 

Те се пазеха като дявол от тамян от Москва да не би някой нов брат да ги набеди в русофилство и прокарване на промосковски интереси в региона.

И ето, че сега управляващата трипартийна коалиция в България, обрала лаврите от влизането и в ЕС, кандиса на всички руски и гръцки искания и условия. 

И...нищо! Поне засега...

Според думите на гръцкия министър на развитието Христос Фолиас, официалното подписване на документа за учредяването на международна проектна компания „Бургас-Александруполис” ще се състои в края на януари в София. 

Защо именно гъркът съобщи новината, не българският участник, оставил парафа си на документа, остава под въпрос. Може би, не само вродената българска скромност е причината...

Затова пък, явно доволен от парафирането, Фолиас използува подадената му екстра, за да заяви, че „нефтопроводът ще донесе ползи както на гражданите на Гърция, България и Русия, но така и на партньорите ни от ЕС!”

Без съмнение, това негово твърдение само ще подразни още повече противниците на проекта в България, които считат, че гърците са успели да си издействат повече, при това незаслужени облаги, от нефтопровода, за сметка на българските интереси.

„Продължаваме упоритата работа, за да реализираме мечтите на народите, които представляваме”, подчертава обаче Фолиас снисходително, оставяйки това дипломатическо задоволство да се възприема и като византийско ехидство.

И за да бъде още повече подсилен ефекта от постигнатото от неговата страна, гръцкият министър на развитието обяви бравурно, че „за трите страни започва нова епоха - на икономическо сътрудничество, обща политическа стратегия и добросъседство!”

Как точно ще стане това, яхналият белия кон на моментната информационна слава, Христос Фолиас премълчава. Защото, когато се говори за икономическо сътрудничество, не може да не се спомене добросъседство, което е логично и необходимо условие за развитие на междудържавните отношения. 

Но, когато към тях се изтъква и обща политическа стратегия, при това между държави с твърде различно международно статукво и реноме, нещата придобиват съвсем други измерения. Тогава целите на проекта/ в случая петролопровода „Бургас-Александруполис”, към който не всички държави гледат доброжелателно и дори компромисно/ започват да придобиват много по-различен смисъл. 

А за да се почисти полепналия многолетен мъх по него, за да му се вдъхне живот и да заработи не са необходими общи политически или други подобни стратегии, а конкретни и точно премерени действия.

Изглежда, за гръцкия министър на развитието Христос Фолиас създаването на обща политическа стратегия!!! между две държави членки на НАТО и Европейския съюз, от една страна и Руската федерация от друга е фасулска работа! 

А може би е така?

Радослав Михайлов