Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Сравнителен анализ по Годишен Процент на Разходите (ГПР) за България, Румъния и Турция
Рубрика: Актуално Източник: Моите Пари Румънският банков сектор е най-прозрачен от разглежданите три страни. Законът за ГПР е в сила от Януари 2005г. и задължава банките да публикуват ГПР във всички материали. В Румъния (както и в България), част от банките дават обяснение за ГПР на своите сайтове като предлагат възможност за динамично изчисление.
Компетентните органи, определени от законодателството, които следят до колко законът се спазва, са Румънската Национална Банка и Агенцията за Защита на Потребителите. Законът наказва банките, които не уведомяват своите клиенти за размера на ГПР посредством глоби и отнемане на лицензи.
Турция, от друга страна, не е предприела нищо от към запознаване на гражданите с ГПР. Местният банков пазар е най-малко прозрачния от разглежданите страни в региона, въпреки че кредитните продукти са много по-добре развити и близко до западните стандарти (широко предлагане на ипотечни кредити за 30 години, 5 минутно предварително одобрение чрез заявка от SMS). За момента не се обсъжда ГПР регулация и от тази гледна точка – банките в Турция не са задължени да публикуват ГПР. За потребителите понятието е абсолютно непознато и тяхната единствена опция е да се ориентират от публикуваните от банките месечни лихвени проценти.
Къде сме ние?
България се намира някъде по средата между тези две страни. През Декември 2005 г. беше подписано джентълменско споразумение между банките за доброволно публикуване на ГПР в очакване на Закона за потребителският кредит, който влиза в сила на 1 Октомври 2006 г. За повечето потребители Годишният процент на разходите продължава да бъде ново понятие. Голяма част от банковите служители все още не са подготвени да отговарят на въпроси относно размера на ГПР и какво точно представлява този показател. В България, органът имащ отношение към Законът за потребителския кредит е Комисията за защита на потребителите.
*в EUR и еквивалента във всяка местна валута.
Сравнението между равнищата на ГПР в трите страни (таблицата по-горе) показва, че разходите са сравнително сходни в България и Румъния и значително по-високи в Турция.
Размерът на ГПР зависи основно от два фактора:
1.Размерът на риска за отпускане на кредит е от съшествено значение. От тук и прилагането на по-стриктни правила за разглеждане само на официални доходи и по-пълна информация в централните кредитни регистри, също биха намалили цената на кредита във всяка една от страните. В това отношение най-добре развит е кредитния регистър в Турция, а най-лошо - този в Румъния, където банките, реално, ползват два различни кредитни регистъра, което увеличава разходите им. От друга страна в България най-висок е дела на разглежданите „не” официални доходи.
2.Нивото на инфлация на местната валута - в България лева е обвързан към EUR, в Румъния леята е сравнително стабилна през последните години, докато турската лира „преживя” трудни периоди последната година. Това определя значително по-високите размери на лихвените проценти и от там на по-високият размер ГПР за Турция.
„Падането” на границите и прогресиращият процес на глобализация, би дало възможност на гражданите на Румъния и България да кандидатстват за кредити, както във всяка една от двете страни, така и във всяка страна от Европейският Съюз. Но нека не забравяме, че и Турция също е отправила своя поглед към Европа – без граници.
