Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ: Бързите и лесни кредити преди са непоносима тежест сега
Рубрика: Интервю Източник: Дневник Естествено, нищо от това не се случи. Гръцките банки продължават да бъдат нетен инвеститор в българската икономика в милиарди евро, а тяхното поведение и финансови резултати са по-добри от средните за страната. Не е тайна, че в рамките на Плана за икономическа стабилност в Гърция се очакват процеси на сливания и консолидация на банковия сектор. Засега има само коментари и предположения в тази насока и нищо повече.Що се отнася до ОББ, тя продължава да бъде важен стратегически стълб на групата на НБГ, като заедно с другите дъщерни звена в България - "Интерлийз" АД, "ОББ Алико Животозастраховане", "ОББ Чартис Общо застраховане", "ОББ Факторинг" и "ОББ Застрахователен брокер", имаме амбицията да бъдем доминираща банково-финансова група на българския пазар.
Съвсем скоро НБГ увеличи капитала си чрез набиране на средства от пазарите. Трудно ли беше за гръцка банка да излезе на пазара и да събере финансов ресурс?
- Националната банка на Гърция е със 160-годишна история и е най-голямата банкова група в Югоизточна Европа. Освен това има и особен статут на флагман на гръцката банкова система и като такава сега се очаква да играе съществена роля в преструктурирането на банковия сектор.
Естествено, че постигнатото неотдавна увеличение на капитала на нелесния международен капиталов пазар с 1.8 млрд. евро и близо два пъти повече записани заявки е безспорен успех за групата. Това бе признато от всички световни агенции и финансови анализатори. След тази емисия НБГ се нарежда между първите пет банки в Европа по капиталова адекватност.
Да се върнем в България - последните данни за БВП на страната показват излизане от рецесията. Какво показват наблюденията ви като банкер в резултат от директната работа с фирмите и хората?
- Макроданните за страната действително показват бавно излизане от рецесията, но още е много рано да се говори за оживление и прекален оптимизъм. Хубавата новина е, че възстановяването идва относително бързо за малка и не толкова развита страна като нашата, и то след такъв голям икономически срив.
Икономиката ни явно е доста жилава и адаптивна, след като успява да се възстанови само за около година и половина след "свободното падане" от невиждания растеж с над 6% годишно до катастрофалните 6% спад през 2009 г. Като отделни отрасли първи най-пострадали от кризата бяха фирмите от експортно ориентираните отрасли - химия, металургия, търговия с метали, лека промишленост и т.н., но затова пък те се възстановиха и най-бързо, след като получиха отново възможности да изнасят на съживените международни пазари.
Традиционните селско стопанство и туризмът не бяха засегнати в голяма степен от кризата и продължават да имат сериозен принос във формирането на БВП за тази година. Очаквам данните за септември да покажат положителен растеж, който да оправдае прогнозите за годината от 1% ръст. Разбира се, ще ни трябват поне още две години, за да стигнем нивото отпреди кризата, но важното е, че дъното е зад нас.
Каква е ситуацията в банковия сектор?
- В банковия сектор за съжаление все още не са преодолени напълно проблемите от кризата. Като правило първият негативен ефект е бързото влошаване на кредитите на гражданите вследствие от повишението на безработицата. В този смисъл България не прави изключение. Проблемът бе, че сривът бе твърде голям и донякъде неочакван, при което банките не разполагаха с достатъчно време и средства да минимизират първоначалните негативни последствия.
Сега си даваме сметка и че до голяма степен "принос" за тази неблагоприятна тенденция даде и т.нар. кредитен бум - времето, през което в борбата си за по-големи пазарни дялове банките даваха бързи и лесни кредити, които сега за много от фирмите и семействата се оказват непоносима тежест. Не е тайна, че през изминалата година - година и половина основните усилия на банките бяха насочени към преструктурирането на кредитите с влошено обслужване там, където има условия за това и към принудително събиране и продажба на заложеното имущество при безнадеждните случаи.
Тези действия продължават и сега, тъй като тенденцията за увеличаване дела на необслужваните кредити в системата все още съществува, макар и със забавени темпове. Най-тежко е положението в сегмента на строителството и инвестициите в недвижими имоти, както и при ипотечните кредити за граждани, особено там, където те са взети не за първо жилище, а за спекулативни и други цели. Една от основните причини за финансов колапс при много от фирмите са именно спекулативните инвестиции в недвижими имоти.
В този списък влизат не само строителни фирми, които в голямата си част естествено се изкушиха и станаха едновременно и инвеститори, а и фирми от съвсем други отрасли. Водени от стимула за големи печалби, те също отклоняваха огромни средства от основния си бизнес, в това число и кредити, и ги инвестираха в проекти или имоти, които сега не им носят никакъв доход и които не могат да продадат.
Мога да ви уверя, че банките полагат огромни усилия и правят значителни отстъпки за облекчаване на обслужването, включително и на такива задължения, но само там, където клиентът продължава да е ангажиран с проблема и също прави реални усилия за излизане от ситуацията. Подобен ни е подходът и към гражданите и домакинствата, където също бяха разработени няколко програми за временно намаляване на дължимите вноски по кредитите и преодоляване на финансовите проблеми.
Досега наблюденията ни показват, че гражданите имат отговорността и нагласата да си плащат дълговете към банките, доколкото им позволяват възможностите. Доказателство за това при нас е фактът, че много от тях продължават да се възползват и да изпълняват т.нар. облекчителни програми, в т.ч. и по напълно необезпечени кредити – потребителски, кредитни карти и т. н.
За съжаление напоследък все повече зачестяват случаите, в които фирми със затруднения се опитват да абдикират изцяло от своите задължения, без да предприемат адекватни и съвместни с банката действия за излизане от кризата.
Освен че по правило те несправедливо обвиняват, и то на висок глас, банките и държавата за всичките си неблагополучия, най-вече поради лошо управление или лоши инвестиционни решения, все по-чести са случаите на самообявяване в неплатежоспособност, незаконосъобразно прехвърляне на активи и задължения към други фирми и т.н.
Най-скандални са случаите, и от това банковата общност е изключително възмутена, в които се допуска обявяване на несъстоятелност с 2-3 години назад, преди датата на получаването на банков кредит. Единствената цел е да се направи кредитът и обезпечението по него недействително. Мисля, че съответните органи и институции по никакъв начин не бива да толерират такива опити, които, освен че нарушават интересите на банките и обществото, създават лоши прецеденти и съмнения за справедлив правов ред в страна - член на ЕС.
През последното тримесечие необслужваните над шест месеца кредити са се увеличили с 800 млн. лв. Това сигнал за влошаване на ситуацията ли е или...
- Не бих могъл да коментирам в подробности. Но вероятно е еднократен ефект, тъй като тенденцията е към затихване на растежа на необслужваните заеми.
Какви са поуките от кризата?
- Мисля, че изводите от кризата и за банкерите, и за гражданите, и за фирмите, са ясни и всеки от нас си е взел съответните поуки. За мен лично, ако можех да върна нещата назад, бих предпочел плавен, но устойчив растеж на икономиката, кредитите и потреблението, вместо "икономическия бум и кредитната еуфория", завършили със "свободното падане от десетия етаж" и сега пак отначало...
Какви са рисковете в момента, които могат да подхлъзнат икономиката?
- На макрониво нямам големи притеснения. Безработицата ще продължава да спада, очаквам постепенно преодоляване на потребителския стрес и увеличение на вътрешното потребление, което ще доведе до постепенно оживление и на кредитния пазар. Бюджетен дефицит в рамките на 2.5-3% не е болка за умиране, стига да се подобри общото управление на бюджета и ефективното разходване на средствата с по-дългосрочни цели над рамките на бюджетната година.
На микрониво обаче това, което сериозно може да "подхлъзне" икономиката, е голямата междуфирмена задлъжнялост, която в условията на неотминалата криза все повече са задълбочава и става лавинообразно безконтролна. За този феномен се говори отдавна, но именно сега той придобива особена острота, след като обхваща все по-голям кръг от фирми и даже малки сектори от икономиката.
За илюстрация ще дам следния пример: фирма Х - производител, продава на фирма Y на неизвестно колко отложено плащане. Но последната също не може да плати, защото поредната фирма Z по веригата със същата неопределеност във времето бави плащанията към Y. В този порочен кръг всеки от веригата ежедневно се моли на другия да получи поне "малко, частично и т.н." плащане, за да може последният също да извърши "малко, частично и т.н." плащане съответно към работници, доставчици, банки, бюджет.
Тази агония е с различни степени на неопределеност във времето, но винаги е с предизвестен край, особено за по-крехките фирми. Като сложим и някои фирми фантоми или откровено некоректни играчи в подобни вериги, картината придобива още по-мрачен оттенък.
Това, за което говоря, е реалността и ако все пак има някакво оправдание с икономическата криза, то наред с излизането от рецесията е абсолютно задължително постепенно да се нормализира междуфирмената търговска практика и платежната и финансова дисциплина. Убеден съм и много ми се иска добрият пример в тази посока да бъде даден от държавата и нейните институции.
Но от там посочват, че не е тяхна вината?
- Без да звучи преднамерено, ще отбележа как през изминалата година всички бяхме свидетели на напрежението и публичните полемики, които предизвикаха забавените бюджетни плащания за извършени работи по големи инфраструктурни проекти към големи строителни компании, финансирани от държавния бюджет и европейски фондове.
Плащанията бяха стопирани поради ограниченията на бюджета и поради тази причина банковата общност предложи разумна схема на Министерството на финансите за префинансиране на тези разходи за сметка на бюджета за следващата година. Схемата бе приета едва в средата на тази година чрез Българската банка за развитие, което бе неоправдано късно. Факторът време бе фатален за редица малки фирми, най-вече доставчици или подизпълнители, и те вече са вън от пазара.
Големите строителни фирми пък бяха принудени неколкократно да предоговарят кредитните си задължения към банки, създавайки сериозни напрежения в отношенията си с тях и плащайки по-високи лихви. Освен това поради липса на парична ликвидност беше блокиран съществен сегмент от бизнеса, довело от своя страна да непроизведен национален продукт, по-малки постъпления в бюджета и т.н.
Така че именно държавата и нейните институции трябва да бъдат примера на изрядния и точен платец в икономиката, а след това пазарът и пазарните механизми и конкуренцията трябва да решат останалото. Все пак съм длъжен да припомня, че икономиката ни продължава да се развива в условията на валутен борд, където финансовата дисциплина е неговата най-съществена характеристика.
Банките все още успяват да реализират печалби, макар и при намаляващи норми, и да абсорбират загубите от просрочия. В същото време прогнозите за пика на необслужваните заеми напоследък се изместват за 2011 г. - и у нас, и за региона. Ще издържи ли секторът на още просрочия предвид оскъдното кредитиране и свитите източници на доходи?
- Много добър въпрос, който банкерите сега също често си задават. Според мен пикът на необслужваните кредити в банковата ни система ще е 2010 г., а през 2011 г. очаквам подобрение в качеството на портфейлите и по-ефективна събираемост на лошите кредити.
Независимо от дълбочината на икономическата криза нашият банков сектор продължава да бъде и печеливш, и с висока ликвидност, а и с най-добрите показатели за капиталова адекватност в Европа. Очевидно е, че банките не са институциите, които се радват на всенародна любов в условията на икономическа криза.
Но мисля, че е редно честно да признаем, и то най-вече българският бизнес, че българският банков сектор достойно посрещна предизвикателствата на икономическата криза и успява според възможностите си да помага в минимизирането на негативните последствия при своите клиенти и партньори. Основен принос за това имат високите критерии и стандарти, както и контролът, упражняван от БНБ, капиталовата и ликвидна подкрепа на банките майки, както и не на последно място доброто корпоративно управление и оперативни стандарти.
Оттук нататък в условията на по-нормално развитие и темпове на растеж лихвените маржове постепенно ще се свиват и банките неминуемо ще търсят допълнителни източници на доходи. Това на практика означава нови продукти и услуги, разширяване на клиентската база, както и разширяване на разходоефективни канали за дистрибуция. Тук си позволявам да дам безплатен жокер: 46 на сто от българското пълнолетно население нямат банкова сметка или взаимоотношения с банки. В САЩ това число е около 30% ...
Минаха ли банките през най-лошото, наблюдават ли се някакви положителни сигнали или все още са налице рискове и какви са те, ако ги има?
- Мисля, че най-лошото е зад нас, всички отрезвяваме вкупом. Рискове пред банките винаги ще има – това по дефиниция е в основата на тяхната кредитна дейност. Важното е да са осъзнати, правилно оценени и добре управлявани. Определено смятам, че придобитият негативен опит от много близкото минало ще е много ценен за доброто управление и разумно развитие оттук нататък.
