Новини за недвижими имоти

Страх от ценови балони при недвижимостите в Европа. България /засега/ е извън опасност

Според банкера отделните национални централни банки в страните от еврозоната трябва да са готови да предотвратят и да реагират правилно на образуването на ценови балони най-вече на пазара за недвижимо имущество.

Главната опасност тук е прекомерното увеличение на цените, което обаче е кухо и не е обвързано със съответните икономически индикатори – например повишаването на реалните доходи на населението или по-високата производителност на труда.

Директорът на американската емисионна банка Алан Грийнспан смята, че на пазарите да се предоставя пълна свобода за действие , ако стигне до спукване на даден ценови мехур. За разлика от Грийнспан шефът на европейската централна банка Жан –Клод Трише заяви , че една централна банка трябва да рагира още преди спукването на мехура.Съветът на европейската банка обаче още няма обща позиция по този въпрос.

Директорът на холандската емисионна банка Ноут Велинк също предупреди  за опасни ценови балони в пазарите на недвижими имоти. В някои страни от еврозоната, а също и в САЩ покачването на цените на недвижимите имоти е тревожно , заявява Велинк пред германското издание на вестник ” Файненшъл Таймз”, като обръща внимание, че Холандия изпитала болезнено на собствен гръб последиците от спукването на балона в цените на недвижими имоти.

Казано по-просто, наличието на ценови балони на някой пазар означава, че има нереално завишени стойности на търгуваните стоки, което не може да продължи вечно. В определен момент обаче цените гръмват и пазарът тръгва надолу. Това води до загуби на инвестиралите в съответната стока и оттеглянето на хора, решили да инвестират в нея. Сделките замират, цените играят непредсказуемо, но в повечето случаи повличат към фалит инвестиралите на високите пазарни стойности. Това не е ново явление на световните пазари. У нас също вече се  е случвало нещо подобно във финансовата сфера – спомнете си курсът на долара в първите месеци на 1997 година, когато отделни котировки стигнаха до 3400 лева, след това пазарът се срина до 1500-1700 лева. Решилите да купуват над 3 000 лева загубиха много, но пък информираните за движението на цените спечелиха много. Нещо такова може да се случи и на пазара за недвижими имоти у нас, в момент когато ръстът на цените надмине нормалните си стойности и на пазара се създаде истерия за покупка на имот на всяка цена.

Трудно е обаче да се каже какво дори приблизително е нивото на обосновано покачване на цените в момента. Отделни странични фактори могат да ни ориентират, но не и да ни дадат точна представа. Все пак нека видим какви са тези странични космени показатели.
Първият е съотношението между наеми и продажба цена на имотите. Обикновено при нормално развитие на пазара, ако има ръст в цените ,той се отнася и до продажбите и до наемите. У нас от година - две години наемите са стабилни, но цените на продажбите растат непрекъснато. А избързването на едните цени по пазарната логика би трябвало да доведе или до скок на наемите или до спад на цените на продажбите.

Вторият показател е свързан с цените на недвижимостите в региона, съотнесени към българските. Тук определено сме в дъното на класацията в Европа. От 28 страни, посочени в подреждане по цената на недвижимите имоти в техните столици, България и София са на 27 място. След нас е само  Сърбия и нейната столица Белград.При това разликата в наша полза между нас и сърбите е само при цените на двустайните жилища. Българсикте двустайни апартаменти са най-търсени на пазара и затова – по-скъпи от белградските. Но за сметка на това прогнозата за 2005 година е за 15% ръст при цените на сръбските апартаменти и 10% ръст при българските. От нашата черга приблизително е още само една европейска столица – варшава, където софийските цени са по-високи пак при двустайните и по-ниски при многостайните. И поляците обаче имат по-висока прогноза за ръст на цените през 2005 година – 15%. Останалите европейски столици са в пъти по-скъпи от българските недвижимости. Най-близо до нашите цени са съседните ни Атина и Анкара, където цените са средно два пъти по-високи от нашите. Съотношението пък към столиците от челото на тази класация е повече от пет пъти. Така че засега ценови балон у нас едва ли има. Но това не дава основание да смятаме, че нарастването на цените прекомерно ще може да продължи.

Забележка: Материалът може да бъде публикуван безплатно в други медии с условие, че се цитира източникът - imoti.net