Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

Тежкото наследство на изоставените строежи в София

Изоставените строежи и опасните необитаеми сгради в София са около 140, сочат последни данни на Столична община от края на миналата година.

Най-неясна е все още съдбата на проекта за голф игрището, включващ резиденцията на бившето Управление за безопасност и охрана (УБО), ползвана от Тодор Живков. В него, освен порутената сграда на резиденцията, от десетилетия стоят двайсетина недостроени къщи. Немалко от тях са били купени „на зелено”. На практика това е първата кражба на парите на инвеститорите в посткомунистическата история на страната.

Замесените в голф проекта на японска милиардерка

В станала известна далавера в началото на прехода основен участник е вече несъществуващото дружество „Софийски голф и кънтри клуб”. То е основано на 20 юни 1991 г. В него Столична община притежава 49% от дяловете, а фондация „Масако Оя” – 51%. Последната носи името на японската милиардерка. В документите за учредяване на фирмата пише, че дружеството се учредява за срок от 70 години, а предметът на дейност е изграждане на първото и най-голямо игрище за голф на Балканския полуостров, на бизнес и конгресен център, на болнично заведение и на 50 еднофамилни жилища за отдаване под наем или продажба.

Имотът е с площ 455 дка, които някога са представлявали великолепен парк. Бившата Татова резиденция, която е част от несъстоялия се проект, се намира от северната страна на новото шосе за Банкя. То навремето беше строено, за да може Живков да пътува по-бързо до новата си резиденция, а и за да има алтернативен маршрут.

Строителството на резиденцията тръгва още през 1973 г. с отчуждаването на 123 дка земеделски земи, 131 дка гори и още 131 дка имоти в регулация. През 1977 г. с решение на МС паркът е разширен с още 200 дка обработваема земя на АПК „Средец”.

Общо 455 дка са отчуждени за изграждане на правителствен балнеосанаториум „Банкя” със статут на резиденция. От тази площ са заградени 380 дка, другите 75 дка остават извън оградата като буферна зона (възстановени на собствениците им през 1992 г.). От 1985 г. имотът е предоставен на УБО.

От 15 юли 1991 г. резиденция „Банкя” е предадена на Столичния народен съвет, за да я използва като апортна вноска за голф и кънтри центъра на Масако Оя. След като собствениците на отчуждените земи в парка започват да искат реституцията си, строителството на игрището и вилите спира. Междувременно през 1999 г. Масако Оя умира.

На 16 февруари 2001 г. резиденцията отново е актувана като имот държавна собственост, но на практика държавата не успява да влезе във владение. С решение на кабинета от 13 февруари 2009 г. ДАНС безвъзмездно получава управлението на резиденция „Банкя”. Спецченгетата тогава заявиха, че ще използват порутените сгради за обучение на свои агенти.

Година по-късно от Столична община лансираха идеята паркът в бившата резиденция в Банкя да стане обществен парк, но и тя все още не е реализирана.

Историята на ИПК „Родина”

Друг известен пример на недовършен строеж от времето на социализма е сградата, която трябваше да прибере в. „Работническо дело” и още няколко от най-тиражните тоталитарни издания. Изграждането на издателско-полиграфическия комплекс (ИПК) „Родина” започва в средата на 80-те години на миналия век, но още през 1990 г. то е преустановено.

Почти две десетилетия по-късно, през 2009 г., сградата, намираща се на бул. „Цариградско шосе” 113, бе включена в сделка с имоти на данъчните, замислена от тогавашното правителство. Тя предвиждаше смесена компания с „Обединени български вестници”, които да построят сграда на НАП на терена на „Родина”, а в замяна да получат имотите на данъчните в абсолютния център на столицата – на бул. „Дондуков”, ул. „Аксаков” (срещу ректората) и „Шести септември”. Въпросните 3 големи имота, разположени на най-скъпите места в София, бяха оценени само на 83,3 млн. лв. и срещу тях държавата получаваше едва 49% в смесеното дружество. Впоследствие идеята за замяната не бе реализирана.

Съдбата на имота със статут на частна държавна собственост започна да се прояснява през 2011 г., като тогавашното правителство реши сградата на ИПК „Родина” и прилежащият й терен да бъдат продадени. Определената от Агенцията за приватизация стъпка на наддаване на търга бе 1 млн. лв., а депозитът за участие – 2 млн. лв. В условията на търга бе записано, че купувачът се задължава в срок от една година да довърши сградата или да я разруши и да разчисти терена. В края на юни следващата година сградата бе продадена на търг за първоначално обявената цена от 20 млн. лв.

Месеци преди провеждането на търга от Столична община излязоха със становище, че сградата е опасна, а евентуалното й укрепване няма да бъде успешно и тя ще продължава да носи рискове.

След фалита на КТБ върху имота има учредена ипотека върху 55 дка терен заедно със сградата на ИПК „Родина“.

Здравното министерство също е собственик на „забравени” имоти

Други големи „забравени” строежи в София се намират на територията на Медицинска академия. Те станаха печално известни през май 2017 г. с гибелта на 14-годишно момиче, което е паднало от висок етаж на една от тях, след като се опитало да си прави селфи. Изоставените градежи са собственост на Здравното министерство и се охраняват от частна фирма.

Недовършените сгради са проектирани в средата на 70-те години и са замразени в периода 1986-1987 г. Според строителни експерти нито проектите, нито изпълнението на изграждането, което дори не е стигнало до завършване на грубите строителни работи, отговарят сега на действащите в момента нормативни документи. Отделно с течение на времето в тях настъпили непоправими конструктивни поражения, заради които по-нататъшното строителство би било много скъпо. Друг проблем е, че двете сгради са проектирани за научни институти, а не за болници.

Малко след 2000 година е бил взет кредит от австрийска банка за реконструкцията на една от сградите в детска болница. Българо-австрийска група е направила експертиза, според която било невъзможно болничната сграда да се преобразува и преоборудва на приемлива цена, а и резултатите изобщо не биха могли да бъдат сравнени с изискванията за най-модерните болници.

В началото на юли 2004 г. се заговори, че държавата може да плати неустойки до 4,27 млн. евро по договора за строеж на нова детска болница в София и така да оскъпи цената й до 47 млн. евро. Причината щяла да бъде забавянето на ратификацията в парламента на споразумението за заем с „Банк Аустрия Кредитанщалд” за 36,295 млн. евро за изпълнението на проекта. В Народното събрание дори бе създадена комисия, която да проучи въпроса около скандала.

                                                                                                                  Катя Костова, в-к "Строителство имоти"