Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Термопомпените системи харчат три пъти по-малко електричество
Рубрика: Актуално Източник: Монитор Термопомпата на практика е хладилна машина с изпарител и кондензатор, която работи в различни режими. Тя охлажда помещенията или ги отоплява. Изпарителят се използва през лятото, а през зимата - кондензаторът. Този тип системи имат много добър преводен коефициент на топлинна енергия, който варира от 2,5 до 3,5. Това означава, че при вложена 1 КВт енергия (най-често електрическа) се получават съответно 2,5 до 3,5 пъти повече топлинна или хладина (през лятото). Казано най-популярно това означава, че киловат електричеството ни излиза 5 стотинки, а не - 15, каквато е цената в момента. Термопомпата е една от най-икономичните енергийни системи. В зависимост от сложността й тя се изплаща за срок до 5 години. За някои по-големи обекти, възвръщането на инвестицията може да отнеме и по-кратък срок - около 3 години.Термопомпените системи имат много голям мощностен обхват на действие и могат да отопляват (охлаждат), както много големи промишлени обекти, така и малки еднофамилни къщи. Най-често като енергоизточник на термопомпените системи се използват топлината на земята, откритите водоизточници (реки, езера, море) и подпочвените води. При използване на подземни води се прилагат различни схеми - с или без връщането им обратно в извора.
Оползотворяването постоянната температура на земята става чрез полагане на дълга серпантина тръби на определена дълбочина. Обикновено това се прави на такова разстояние под повърхността, под което почвеният слой не замръзва през по-студените зимни месеци. За България оптималната дълбочина е под 80 см. Системата от тръби с малък диаметър е с дължина над 500 м. Материалът, от който са направени зависи от течността (или газът), които ще бъдат използвани като агент за извличане на топлината. Най-често се употребяват антифриз или фреон. Във втория случай цялата система става доста по-скъпа, защото тръбите задължително трябва да са от медни сплави. В останалите случаи те могат да бъдат пластмасови и са значително по-евтини.
Термопомпените системи, използващи температурата на почвата са скъпи именно, заради тръбните серпантини, които трябва да се заровят на определена дълбочина. Операцията е трудоемка. Най-голямото предимство на този тип система е, че тя най-малко се влияе от колебанията на външните температури. Площта, където трябва да бъде закопана тръбната серпантина е 2-3 пъти по-голяма от отопляваната. Същото важи и за дължината на тръбата - за всеки квадрат отопляема (охлаждана) площ, в земята се полагат 2-3 метра серпантина.
Доста по-евтини са системите "вода-вода", които могат да използват като геотермален източник обикновен кладенец. Условието е температурата на водата в него да не е по-ниска от +5єС. Тези системи са най-използвани у нас, защото подпочвените в България са сравнително достъпни и температурата им е в границите на 10-15єС над нулата. В този температурен обхват термопомпите работят най-добре, казва инж. Венцеслав Манолов. Системата "вода вода" е и най-ефективна, защото се използва обикновен пластинчат топлообменник, като тези монтирани в по-новите абонатни станции за централизирано топлоснабдяване.
За еднофамилни у нас най-често се монтират термопомпи с мощност от 5 до 10 КВт. По-добре е да има излишък от мощност, отколкото дефицит, съветват специалистите. Цената с монтажа на термопомпена система за 100-200 кв. м жилище е около 10 000 лв.
Всички термопомпени системи зависят от електрозахранването. Вече има и технологии за използване на природен газ, но те са много по-скъпи. Цената им е 3-4 пъти висока, от тези, работещи само на електричество. За газовите системи трябва да се осигури задължително електрозахранване с ток за управляващата и защитната автоматика.
