Новини за недвижими имоти

В очакване на големия скок - Цените на недвижимите имоти остават бетонирани

Наближава ноември. За разлика от времето, когато свързвахме въпросния месец с годишнината от победата над “лошите”, през тази година очакваме присъдата на НАТО по въпроса за членството на нашата страна. Суетнята около алианса вече прояви своето благотворно влияние в района на НДК, където водни забавления плакнат окото на софиянци, а оскърбителната за окото гигантска геометрична загадка бе оградена с ред небесносини тенекиени платна. Можем само да си пожелаем “таз година спявка, догодина - две”, защото ако такива високи гости зачестят, столицата ще придобие съвсем цивилизован облик за нула време. Това, от своя страна, ще означава поскъпване на недвижимите имоти в благоустроените райони, а в това отношение има какво да се наваксва – обикновен апартамент в София струва четири – пет пъти по-малко, отколкото такъв – в Москва или Варшава.

На пазара на недвижимите имоти от известно време битува мнението, че евентуалнто членство закономерно ще доведе до сериозен скок в цените на имотите. Да купиш имот в неспокоен регион, какъвто е Балканския, без да имаш гаранции за сигурността на страната, е все едно да се бориш за място на борда на “Титаник”. Повече от сигурно е, че приемането ни в НАТО ще даде известни гаранции на собствениците на имоти.

Все пак всяко сравнение с останалите източно-европейски страни-членки е меко казано безпочвено. Икономическата теория, никога не е търсила обяснение за дългосрочното поведение на цените в обстоятелството за принадлежност към “вагона с оркестъра”, а в далеч по-лесно измеримото понятие за платежоспособно търсене. По тоя параграф, обаче засега сме сериозно изостанали. Сметката е съвсем проста. За да има покачване на цените, трябва да е налице платежоспособно търсене, т.е. наличие на заможни представители на местното население, чужденци, които имат желание да се преселят или най-малкото да развиват бизнес в България. Сравнението по показателя “брутен националния доход на глава от населението” обаче показва че в близко бъдеще не може да се разчита на български купувачи. По данни на Световната банка, в годината на присъединяването към НАТО (1999)в Унгария на човек се падат 4600 долара национален доход. В Полша и Чехия цифрите са съответно 4010 и 5130 долара, а в България – 1390 долара. С тия пари трудно ще мотивирате когото и да е (независимо от членството му) да си купи апартамент.

Светъл лъч на пазара са рекламните кампании на програмите за жилищно кредитиране на няколко големи търговски банки през последните три-четири месеца. Те дават известни надежди, но като цяло, в средносрочен план, потребителското търсене на местното население вероятно ще остане константна величина.

Индикаторите на чуждестранен интерес към България също не дават основание да очакваме покачване на цените. Цифрите говорят сами за себе си – размерът на преките чуждестранни инвестиции през първото тримесечие на годината е шест пъти по малък от миналогодишния, износът е спаднал със 100 млн. долара, а при това положение е абсурдно да се говори за ръст на търсенето. Само за сравнение – през 1999 г. преките чуждестранни инвестиции в Чехия достигат 6.3 милиарда, а в Полша – 7.3 милиарда долара, докато у нас за същата година са по-малко от един., а с настоящия темп, до края на 2002 г. едва ли ще достигнат и 200 млн.

За всеки е ясно че само по себе си членството в алианса не може да бъде магически инструмент за създаване на платежоспособно търсене. Парите имат неприятното свойство да се стичат по посока на ниския риск и висока норма на печалба. Вярно е, че гаранциите за националната сигурност на страната ще привлекат от чужбина купувачи, чиито корени по един или друг начин са свързани с България и това неминуемо ще покачи цените на първокласните жилищни имоти. Все пак подобни технически фактори няма да доведат до очаквания голям скок. Понятието “риск”, далеч не се изчерпва със гаранциите за неприкосновеност на националните граници, защото дори и НАТО не е в състояние да ви опази от функционерите на държавната администрация.

Съвсем пресен е случаят с “Ню Лайн Синема”, които обявиха че заради грешка на данъчен инспектор, пренасочват продукциите си към Украйна. Всъщност цялостната политика по отношение на инвестициите е едно голямо недоразумение, което старателно се покрива с агитационни материали, но цифрите не могат да заблудят никого. Истината е, че държава в която средностатистическият потребител може да бъде будалкан с енигматични послания върху сметка за парно, върху табло с валутни курсове или където и да е, не може да предизвика серозен интерес, освен чисто научен. Пазар с променливи правила не може бъде особено привлекателен за покупка на дълготрайни активи (в т.ч. и недвижими имоти). На такъв пазар не е ясно дали това, което довчера е изглеждало като изгодна инвестиция, няма да се превърне в близко бъдеще в бездънна яма, поглъщаща значителни средства под формата на данъчни тежести. В подобни случаи понякога еднственият изход остава продажбата, пък дори и да е на загуба. Само дето и за това се плаща такса.

Григор Сарийски