Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Валутните кредити - проклятие по време на криза
Рубрика: Кредитиране Източник: Profit.bg Преди малко повече от година година Якуб си купил жилище в покрайнините на Варшава и е взел кредит във швецайрски франкове. Собственият му капитал е бил равен почти на нула, но шансът изглеждал доста примамлив: злотата била силна, а лихвите в Швейцария доста ниски. Но година по-късно банковият анализатор бил изненадат от обезценяването на злотата: „В момента съм затънал в проблеми" - оплаква се Грачик. „Вече плащам една трета повече за погасяване на лихвите и една трета повече за погасяване на заема. А и жилището ми губи от стойността си заради кризата".Грачик не е изолиран случай в тази част Европа. Никъде другаде на Стария континент кредитите в чужда валута не са така предпочитани, като на Изток. Това е един много успешен продукт, който добре се продава както от западни, така и от източноевропейски банки. Още през октомври МВФ предупреди: кредитите в чужда валута са австрийски феномен, който техните банки експортираха заедно с експанзията си на Изток". Широкото разпространение на този продукт е високо рисково в тренд, който в съчетание с дефицита по текущата сметка и необуздания ръст на кредитите се превръща в една „опасна смес".
До 70 процента по-високи лихви
Взривоопасната отровна смес вече започва да действа. Години наред домакинствата и фирмите бяха съблазнявани с атрактивни кредити в швейцарски франкове, долари, йени или евро, защото лихвите по тях бяха значително по-ниски от местните. Освен това те постоянно трупаха стойност, което превръщаше кредитите в още по-привлекателен продукт. Така клиентите на банките дадоха воля на потребителската си треска, станаха непредпазливи и дори надменни - и така неусетно постепенно задлъжняваха още повече.
В България, Румъния, Хърватска и Украйна повече от половината кредити са в чужда валута. Тези кредити бяха най-предпочитани в Унгария, където те заемат две трети от задлъжнялостта на домакинствата. С тези пари те реализират отдавна потискани мечти - покупка на жилище, кола, почивки в чужбина. Банките изобщо не се налагаше до молят клиентите да искат кредити. Единствено националните банки предупреждаваха за риска, но в трескавата потребителска шумотевица никой не искаше да ги чуе.
Но ето че дойде финансовата криза и чуждестранните инвеститори най-напред изтеглиха капиталите си от рисковите пазари. Последицата от това бе, че изведнъж атрактивните източни валути започнаха да губят от стойността си. Това допълнително постави кредитополучателите в затруднено положение, тъй като ще трябва да връщат кредитите си в поскъпналите чужди валути. В Унгария обезценяването на форинта се превърна в социален проблем. Най-големи трудности изпитват кредитополучателите в йени, тъй като месечните вноски изведнъж скочиха с 10, 20 и достигнаха до страховитите 70 процента.
Отдавна тези високорискови продукти са парещ проблем и за западните банки. От октомври повечето банки не дават кредити в чужда валута. Но старите са достатъчно по обем и застрашават да се превърнат в лоши кредити. Това е основната причина за засилената нервност на банките. Макар че Erste Bank, Raiffeisen и UniCredit поддържат умерен успокояващ тон, все повече анализатори считат, че тези кредити са истинска бомба със закъснител.
Какво може да се направи
Още през ноември в Унгария държавата се намеси и принуди банките да прибягнат до извънредни мерки. Кредитите бяха разсрочени, вноските коригирани, а до края на годината кредитополучателите можеха да обменят кредитите си във форинти без утежнение. Това бе една навременна мярка, от която мнозина се възползваха. В резултат на това кредитите в чужда валута значително намаляха. Но който е играч, остава играч докрай.
51-годишен техник от Будапеща сподели, че е взел два кредита - във франкове и в лири стерлинги. „От години ги влача, и постоянно губя пари" - казва той с уговорката да остане анонимен. Но въпреки това упорито отказва да конвертира кредита си във форинти. „Да не съм луд. Скоро ще имаме висока инфлация и кредитът във форинти ще стане още по-солен".
