Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Всеки месец 550 губят имот заради дълг
Рубрика: Интервю Източник: 24 часа- Г-н Дичев, какъв е ефектът от централния регистър на длъжниците, който действа от лятото?
- Регистърът представлява база данни на всички изпълнителни дела, заведени при частни съдебни изпълнители в страната. Дава възможност на гражданите и търговците, преди да сключат сделка, да се информират за финансовото състояние на другата страна и какво да очакват от нея. Знаете колко хора пострадаха през годините на бурно кредитиране, купувайки жилища "на зелено". Сключваха договори със строителни фирми, които вече са имали проблеми, и не можаха да получат имотите, за които са плащали, нито пък да си възстановят сумите, защото фирмите фалираха. Ако човек знае, че срещу строител има заведени изпълнителни дела, ще се замисли да купи ли от него жилище "на зелено". Както и дали да даде пари назаем на познат, който не изплаща други свои задължения - вероятността да му ги върне е много по-малка. Същото важи и за бизнеса.
- Как се получава справка от регистъра?
- Заради защитата на личните данни всеки - гражданин или фирма, взема сам за себе си справка има ли срещу него изпълнителни дела. За да я представи на човека или търговеца, с когото преговаря и който му я е поискал. Засега най-често справки вземат граждани, поискали кредити от банки, и фирми, кандидатстващи за обществени поръчки. Тъй като при фирмите няма лични данни, ще разширим достъпа до регистъра - справка дали срещу търговец се водят изпълнителни дела ще могат да получават всички - други фирми, банки, граждани.
- Колко се плаща за справката?
- Таксата е 10 лв. С тях камарата покрива разноските по регистъра, които не са малко, и в който продължаваме да инвестираме, за да е по-надежден и по-полезен. Справката не може да се направи директно по интернет, трябва да се отиде при който и да е частен съдебен изпълнител. Само ние имаме достъп до базата данни. Обмисляме как банки, финансови институции, държавни органи - полиция, Националната агенция за приходите, комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, известна като комисията "Коларов", също да имат директен достъп до регистъра, сами да проверяват. За целта трябва да се промени софтуерът, което също струва доста.
- Регистърът улеснява ли работата на самите частни съдебни изпълнители?
- Да, когато започваме изпълнително дело срещу длъжник, вече знаем дали друг колега не прави същото. Преди не бяха редки случаите, когато двама или повече частни съдебни изпълнители описват едно и също имущество на длъжник. Това оскъпяваше делата - кредиторите правеха разноски, които длъжникът после трябваше да им възстанови. Още повече, когато той притежава един имот, а не няколко, за да има за всеки кредитор по нещо. Откакто действа регистърът, това вече се избягва. Печели се бързина, спестяват се разходи за излишни действия на различни частни съдебни изпълнители.
- Колко са изпълнителните дела в регистъра?
- В момента са над 500 хил. Над 350 000 от тях са висящи, не са приключили. Броят на длъжниците е по-малък, защото срещу някои от тях има заведени десетки, дори стотици изпълнителни дела. Става въпрос предимно за големи предприятия, които са закъсали - работници и служители искат неполучените си заплати, фирми, с които са работили, искат вземанията си. Има и граждани, казваме им "професионални длъжници", чийто начин на живот е да вземат пари назаем от различни хора, да правят сделки, понякога измами и после потърпевшите по съдебен път си търсят парите, с които са завлечени.
- Увеличава ли се броят на гражданите и фирмите, които не могат да се издължават?
- Да, нараства не само броят на длъжниците, но и сумите, които частните съдебни изпълнители събират. За първите шест месеца на т.г. сме започнали 80 000 нови дела срещу длъжници, а през цялата 2010 г. - 140 000. През м.г. сме събрали 580 млн. лв., а за първата половина на т.г. - 310 млн. лв. От 2006 г., когато започна частното съдебно изпълнение, сме събрали над 2 млрд. лв., около 150 млн. лв. са преведени към държавния бюджет.
- Расте ли и броят на имотите, продадени заради дълг?
- Да, за първите шест месеца на 2011 г. са продадени 3310 имота на длъжници, а през цялата 2010 г. - 5700. Най-много на публична продан се изнасят жилища, но има тенденция за увеличаване на продажбите на т.нар. бизнес имоти - хотели, фабрики, офис помещения. Това е нормално, всички знаем за междуфирмената задлъжнялост. Противно на ширещото се мнение, че банките завеждат най-много дела срещу длъжници, статистиката ни от години сочи, че най-много изпълнителни дела завеждат фирмите. Почти половината от делата, които сме образували тази година, т.е. близо 40 хил., са в полза на търговци. Около 25 000, или 30% от всички, са в полза на банки. Останалите 20% са в полза на граждани, които са осъдили фирми или други граждани.
- Как се решават проблемните дългове между български и чуждестранни фирми?
- За съжаление трансграничното събиране на задължения в ЕС не е много ефективно. Не случайно комисарят по правосъдието на ЕС обърна внимание, че е недопустимо в един съюз на свободно движение на хора, капитали и услуги толкова трудно да се събират задължения от една държава в друга. Затова предложи европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки като обезпечителна мярка, предстои разглеждането й в европейските институции. Приеме ли се, български търговец, на когото фирма от Холандия например дължи пари, ще може да извади обезпечителна заповед и съответно да блокира сметките на съконтрагента си в Холандия. Тази процедура е една малка крачка, има още много какво да се направи в тази насока.
- Сега как се връща дълг между българска фирма и търговец от Холандия или която и да е държава - членка на ЕС?
- Процедурата е много тромава и сложна. Ако наш търговец не се е издължил на холандска фирма, тя завежда дело в Холандия и получава съдебно решение в своя полза. Обръща се към холандски съдия-изпълнител, който обаче не може да наложи запор върху банковите сметки на българския търговец в България. Холандският съдия-изпълнител се обръща към свой български колега и му изпраща решението на холандския съд, въз основа на което да се запорират сметките. Но преди това да стане, български съд трябва да признае решението на холандския съд и да издаде изпълнителен лист. Това отнема доста време, през което длъжникът може да прехвърли авоарите си и да няма какво да се запорира. Затова целта на съдебното изпълнение винаги е бързината.
- Има ли проблеми, които пречат бързо да си вършите работата?
- Да, има, за някои алармираме от години. За да се наложи възбрана върху имот на длъжник, съдебният изпълнител трябва да има скица на имота. Тя се издава от Агенцията по кадастъра и ако имотът е в район, за който има одобрена кадастрална карта, издаването на скицата отнема 20-30 дни, а понякога и повече от месец. Стотици са случаите, при които, докато съдебният изпълнител чака да получи скицата, длъжникът прехвърля имота и на кредитора не му остава нищо друго, освен да пие чаша студена вода. Това затруднява работата не само на частните, но и на държавните и публичните изпълнители, комисията "Коларов". От НАП са предложили промяна, надяваме се финансовото министерство да я внесе в парламента заедно със закона за бюджета.
- Вие какво предлагате?
- Тъй като частните съдебни изпълнители имаме достъп до системата на Агенцията по кадастъра, да принтираме скицата на имота от района, за който има одобрена кадастрална карта, и да приложим копието към искането за налагане на възбрана. А не да чакаме месец за копие с печат от агенцията, през който имотът се продава. В крайна сметка целта на възбраната е имотът да се запази в патримониума на длъжника, т.е. да си остане негова собственост, за да може кредиторът - било държавата, фирма или гражданин, да си получи дължимото след време.
