Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

Забавянето на европроектите спъва строителния бранш

 След силната 2015 г. за строителната индустрия заради приключването на програмния период 2007-2013 г. ситуацията в строителния бранш през 2016 г. и първата половина на 2017 г. отново се влошава, показват данни на Камарата на строителите в България.

2015 г. беше последната по правилото n+2 за усвояването на средства по оперативните програми от предишния програмен период. Заради забавяния на проекти и прехвърляне на средства към други проекти, за да не се изгубят пари годината беше ударна за строителството. И един пример – в последния момент стартира изграждането на Северната скоростна тангента, чието строителство струваше 180 млн. лева.

Това напомпа приходите и печалбите на бранша и секторът отчете постижения, близки до тези от предкризисния период. Статистиката на Камарата сочи, че през 2015 г. приходите от дейността на строителните фирми достигат 16 млрд. лева – близки до най-високото ниво преди кризата (17,7 млрд. лева). В годините назад от 2011 г. до 2013 г. компаниите постигат нива от порядъка на 11-12 млрд. лева.
 В голямата част постигнатите резултати се дължат на европроектите в пътната и енергийната инфраструктура, признават от организацията.

Осезаемо забавяне

Общата тенденция през годините по сегменти показва за сградното строителство плавно намаляване на нивата от 2010 г. до 2014 г. и нарастване през 2015 г. без да достига предкризисните нива. В годините назад инженерното строителство бележи постепенно нарастване, като 2014 – 2015 г. са пикови и в този период се регистрират почти двойно по-високи нива в сравнение с предкризисния период, посочва се в доклада на Камарата.

Строителната индустрия за 2016 г. в България за разлика от предходната година се характеризира със забавена динамика и с връщане отново към отрицателен баланс. Равносметката от данните за строителния бранш за 2016 г. е променлив темп за развитие, заключава се в анализа.

Проектите с финансиране по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове остават движещата сила за реализирането на напредък в отрасъл „Строителство”, признава камарата. Само че големите строителни проекти се бавят. Във ВиК сектора заради недовършената реформа новите проекти могат да стартират най-рано в края на 2018 г. ако няма обжалвания. В момента се работи по недовършените проекти от предишния програмен период и по няколко ранни проекта, но за повечето изпълнителите бяха избрани по-рано.

Пътният сектор пък не разчита чак толкова на европейско финансиране през този програмен период. Пътните проекти са значително по-малки, с изключение на недостроения участък на магистрала Струма, който още не е стартирал заради подготовката на промяна на трасето. Това поставя под сериозен риск изпълнението на проекта и сумата за цялата магистрала.

Надеждите на строителния бранш до 2022 г. са свързани с жп строителството. Търгове за над 1,3 млрд. лева обаче са блокирани заради жалби в Комисията за защита на конкуренцията. Така изпълнението им няма да тръгне преди 2018 г., а за строителните фирми разчитат на по-малки проекти, включително и санирането.
 Строителната продукция през 2016 г.

През 2016 г. са реализирани обекти на стойност над 11,25 млрд. лева, отчита Камарата на строителите. Сравнителните данни показват намаление с 37% на годишна база.

В сградното строителсво продукцията е малко под 6 млрд. лева, като спадът достига почти 33% на годишна база. При инженерната инфраструктура продукцията достига обем от почти 5,3 млрд. лева при над 41% понижение на годишна база.

Приходите от жилищното строителство през миналата година възлизат на 10,7% от общите приходи в сектора, като намаляват с 32,4% в сравнение с предкризисния период. Жилищните показатели за строителство през 2016 г. дават признаци за възстановяване от кризата и възраждане на сегмента. Тази тенденция се забелязва в статистиката на започнато строителство и въведените в експлоатация жилищни сгради, посочва се в анализа.

Обществените поръчки за 2016 г. са на стойност малко над 4 млрд. лева, като на годишна база броят им намалява с почти 3 на сто, а стойността им – с 2,4%. Най-много са поръчките за проектиране и надзор, следвани от търговете за енергийната инфраструктура, инженерната инфраструктура и ВиК сектора на последно място.

Сключените договори са малко под 3 хил., като само 176 са с финансиране от оперативните програми. Останалите се финансират от бюджета. Броят на договорите е с 16,5% по-голям на годишна база, но стойността им се понижава с 41,6% предвид и малките проекти.

2017 г. не се очертава по-добра

Тенденцията от миналата година вероятно ще се задържи и през тази предвид данните на Камарата за обществените поръчки за първото полугодие. Общият брой сключени договори са 747 на обща стойност 994 млн. лева спрямо 1 039 на стойност 768 млн. лева за първата половина на миналата година. Само 55 са по-големите договори (на стойност над 2,150 млн. лева, какъвто е и един от праговете в Закона за обществените поръчки).

Оптимистичното е, че се увеличават договорите за строителство, финансирано с европейски средства, почти 1,5 пъти за периода, т.е. има бавен напредък по активизирането на европейските програми.

Най-големите проекти за периода януари-юни са за пречиствателната станция в курорта Златни пясъци, ВиК проектът на Плевен и Долна Митрополия, пречиствателната станция на Добрич, реконструкцията на ВиК мрежата на Добрич, метрото в София, ремонт на улици във Варна – т.е. инфраструктурата продължава да е водеща, въпреки че делът й в общата строителна продукция е под 50 на сто. Това означава, че инфраструктурното строителство няма как да е двигател на сектора като цяло, освен ако към фирмите не се насочат обеми, подобни на тези от 2015 г.

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

По статията работиха: автор Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов