Новини за недвижими имоти

Задава се остра схватка между големите участници в газовия бизнес

По новия газопровод се очаква да бъде доставян в Европа предимно газ от Азербайджан, Иран, Туркменистан и Узбекистан. Западни експерти твърдят, че страните от Централна Азия се стремят да се освободят от московска зависимост при транзитирането на суровините и строителството на тръбопроводи, като заобикалят територията на Русия. Техният стремеж очевидно съвпада с интересите на САЩ. Вниманието е насочено преди всичко към Азербайджан и Туркменистан. Само в Азербайджан до 2015 г. САЩ са предвидили 40 млрд. USD инвестиции в нефтения сектор. Близо 4 млрд. USD вече са вложили за строителството на петролопровода от Баку за турското пристанище Джейхан.

Проектът за газопровода Турция - Гърция е в не по-малка степен дело на Европейския съюз. Според агенция Стратфор новият газопровод щял да избави Европа от руския газ и ще предизвика конкуренция, за да се търси намаляване на цените.

През септември 1998 г. в Баку бе постигнато споразумение от 32 страни, включително България, за възстановяване на пътя на коприната в рамките на програмата TRACECA /Transport Corridor Europa-Caucases-Asia/ под покровителството на ЕС по транзитиране на международни транспортни средства, стоки и пътници.

Своите интереси защитават ревностно и договорилите се страни. Според World Gas Intelligence Гърция досега е купувала от Турция годишно 0.75 млрд. куб. м газ. По новия газопровод тя обаче ще може да се превърне в разпределител и продавач на природен газ за Европейския съюз през Италия.

В началото на 2003 г. Газпром построи газопровод от Краснодар по дъното на Черно море до турския бряг с названието Син поток на стойност 4 млрд. USD. Съгласно договора Газпром ще продава на Турция газ в продължение на 25 години, за което ще получи 25 млрд. USD. Турците поискаха намаление на цената, но руската страна не се съгласи и сега газопроводът е замразен.

Турция получава около 6 млрд. куб. м руски газ годишно през Украйна, Молдова, Румъния и България. Предвижда се обаче в близките години потреблението да достигне 50-55 млрд. куб. м. С отклоняването на петролопроводите и газопроводите към своя територия тя има не само икономическа изгода, но засилва своята геополитическа роля в ключов регион.

Очевидни са сериозните изменения, които ще настъпят на европейския газов пазар, в резултат на които България може да остане с нулева полза, въпреки че е на кръстопътя между Изтока и Запада. Балканите ще стават все по-важен обект на конкуренция за руските и каспийските природни богатства. Ако Средна Азия вече е средище на конкурентна борба за енергоизточници,

Балканите се превръщат в място на ожесточена борба за транзитирането и разпределението на енергоносителите. Географското местоположение на България й позволява да извлече максимална икономическа изгода чрез транзитиране на газ за Европа от Русия и Турция през Македония и Албания. Изгодата е очевидна - работни места, приходи в бюджета, развитие на газовата мрежа.

Износът на руски газ за нашата страна започна през 1974 г. След 1989 г. той спадна по известни причини. След продължителни и мъчителни преговори през 1998 г. бяха подписани два договора и меморандум за увеличение на доставките на природен газ и пренасянето му в трети страни.

След 2004 г. транзитирането през наша територия трябва да достигне 30 млрд. куб. м. С появата на газопровода Турция - Гърция положението става проблематично. Как тя ще реагира на задаващата се остра схватка между големите международни представители на газовия бизнес, ще зависи доколко се съобразява с новите реалности. След спада на приходите от износ на електроенергия ще дойде и намаляване на приходите от газ.

При новата перспектива сериозни проблеми възникват пред Газпром. От износа на енергоносители приходите в държавния бюджет на Русия заемат над 40% от общите приходи. Твърди се,че бившият председател на ръководството на компанията Рем Вяхирев високомерно се отнасял към конкурентите от Централна Азия. Той се обосновавал с ограничените запаси от газ в този регион и изтъквал проучените запаси в Русия, които стигали за 90 години. Сега въпросът за запазване на европейския пазар става сериозен. От решаването му ще бъдат засегнати интересите на трети страни като Украйна, Молдова и Румъния, а също и разпределителната роля на България.