Новини за недвижими имоти

Законов пропуск може да ощети собственици на земи, твърди земеделска асоциация

Проектът за изменение на закона мина на първо четене в парламента. Според Асоциацията са предложени промени, които засягат чл. 37е, който разпорежда създаването на уедрени поземлени имоти. Това става по писмено споразумение на собствениците на ниви с нотариално заверени подписи. Споразумението подлежи на регистрация в службата по вписванията.

„На практика собствениците на земи могат например да си разменят парцели, за да се постигне комасация на земите“, заяви Албена Вачева, главен юрисконсулт на Асоциацията. Тя посочи, че с внесения законопроект отпада изискването за нотариална заверка на подписите на собствениците и споразуменията няма да се регистрират в Агенцията по вписванията.

„Нотариалната заверка на подписите е една гаранция, че не се прави злоупотреба. За това няма мотиви в проекта“, посочи юристът. Ако сега двама собственици решат да си разменят парцели, сключват споразумение, което се регистрира в агроминистерството. При този пропуск е възможно да бъдат ощетени собствениците на земи, допълни тя.

Междувременно Асоциацията настоява с промените в закона да се гарантира, че ако земеделците са поели агроекологични ангажименти, ще ползват земята за срока от 5 г. Това предложение е било внесено от организацията в 42-то НС, но поради краткия му живот промените в закона останали на първо четене. Сега предложението отново е внесено в парламента.

Юристът на Асоциацията припомни, че споразуменията за уедрено ползване на земята се сключват всяка година, а агроекологичните ангажименти са 5-годишни и трябва да се изпълняват върху едни и същи площи за този период. Целта на мярката, която се финансира от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2014, е да се постигне опазване на околната среда и запазване на почвеното плодородие.

Затова асоциацията настоява да има законова гаранция, че при поети ангажименти фермерите ще ползват нивите 5 г.  без промяна на географските граници. Предлага се това право да е с предимство при сключване на споразуменията. Сега имало многобройни сигнали, че фермерите с екоангажименти изпитват затруднения, твърди организацията.

„Агроекологичните плащания не са директни субсидии, а компенсаторни за загубата на доход заради поети ангажименти към околната среда. Например фермерите трябва да торят балансирано и да поддържат определени култури, за да се подпомага биоразообразието“, коментира председателят на организацията Пламен Драгнев.

Той допълни, че агроекологията е стъпка преди биоземеделието. В момента по думите му много фермери не биха могли да стартират биорастениевъдство или биоживотновъдство, заради сериозни изисквания от сертифициращите организации. При зърнопроизводителите предизвикателството за биопроизводство е много голямо заради неуредените докрай въпроси за ползването на земите, допълни той.

През 2012 г. по мярка агроекология са усвоени 54 млн. лв., а през 2013 г. има скок до 268 млн. лв., след като отпада изискването фермерите да имат 5-годишни договори за аренда. Очаква се изплатените суми за 2014 и 2015 г. да достигнат съответно 264 и 259 млн. лв.

По статията работиха: автор Надежда Бочева, редактор Десислава Попова