Новини за недвижими имоти

Земеделската земя най-перспективна за печеливша инвестиция

Разбира се, най-скъпи , но и най-малко търгувани са земите в близост до известните ни морски и планински курорти. Така се получава и посочената по-горе огромна разлика – за декар земя понякога дават 134, а понякога и над 7500 лева. Въпросът е къде е земята и за какво може да се използва. Средно претеглената цена на продажбите на земя за цялата 2004 година е 306 лева на декар при 145 лева на декар през 2003 година. Но не забравяйте, че едва 2.3% от всички сделки са за земя, за която се иска промяна в предназначението – тоест за строителство на търговски или жилищни обекти.

Какво да очакваме през 2005-2007 година?Вече е ясна финансовата рамка за средствата, които ще отидат за инвестиции в земеделието. Те не са огромна цифра, но на фона на родната икономика и на цените в страната изглеждат впечатляващо. Ясни са и парите, които ще дойдат в земеделието през 2007-2010 година. Става дума за милиарди  и това ще повлияе на пазара на земя. Май ще излезат прави онези предприемчиви нашенци, които вече изкупуват земята в отделни региони без да вдигат много шум.

Какво показва анализът на сделките със земя през 2004 година? Най-много сделки и най-много продадени парцели земя имаме в Добрич. Това е естествено – тук се отглежда пшеница и други зърнени кулутри, а цената на зърното през 2004 година бе доста над средната за последните пет години. Средната цена на сделка тук е 188 лева на декар, а броят на изтъргуваните декари – повече от 60 хиляди. И сега внимание – второто място по брой сделки е за Видинско – 3394 сделки и продадени над 30 хиляди декара. Причината и тук е очевидна – най-евтина земя в страната, едва 88 лева на декар средно за тези сделки. Следват Търговище,Ямбол, Плевен – все региони с цени под и около 90 лева на декар. Много по-малко са сделките в региони, където цената е над 300 лева на декар – например в Кюстендилско са продадени едва 900 декара при средна цена 318 лева на декар, а в Пернишко – едва 430 декара при цена от 285 лева.
Изводът?

1.Купува се евтино и с няколко цели:
- следваща препродажба на по-високи цени
- ползване на кредити и субсидии за производители в следващите години / според неофициални данни на регистриран земеделски производител ще се паднат около 10 хиляди лева субсидия на година след приемането ни в ЕС/
- окрупняване на имот с цел търсене на реализацията му като производство или препродажба
- обикновена инвестиция за хора с пари, които искат да имат недвижими имоти, водени от мисълта, че те няма да поевтиняват, а ще поскъпват в следващите 8-15 години
2.Купува се качествена земеделска земя за земеделско производство,у което очевидно ще става все по-печелившо и ефективно и то в подбрани региони – Добруджа и Тракия.
Това е картинката засега. Никой днес не може да определи дори с приблизителна точност колко от  тези близо половин милион декара, които са сменили собствениците си през 2004 година са българи и колко чужденци. Но че има и от едните и от другите е безспорно. Въпросът е какво да се прави. И отговорът изглежда сравнително лесен – ако имате излишни пари, купете земя. Така няма да загубите, а печалбата ви е сигурна, макар че времето за изличане на максимума от инвестицията може и да позакъснее с 5-10 години.

Забележка: Материалът може да бъде публикуван безплатно в други медии с условие, че се цитира източникът.