Новини за недвижими имоти

Тодор Димитров, съпредседател на ПГ на ГЕРБ, пред Йова АПОСТОЛОВА

- Г-н Димитров, вие сте сред вносителите на законовите поправки, след които нотариусите и частните съдебни изпълнители ще имат достъп до ЕГН-тата на хората и до паспортните данни в МВР. Защо прокарвате тези текстове ?

- Рязкото нарастване на престъпленията с имоти налага приемането на ясни норми за защита на недвижимата собственост. В тази връзка са и предложените промени в законите за българските документи за самоличност и за нотариусите и нотариалната дейност. На обществото е известно, че от години действат организирани престъпни групи, които осъществяват имотни измами. И е крайно време да се вземат адекватни законови мерки в тази посока.

- Г-н Тончев, да очакваме ли трусове в банковия сектор?

- На фона на цялата криза, няма притеснения как се справят банките както с ликвидността, така и със събирането на вземанията. Лихвите по депозитите започнаха постепенно да падат. Имаше банки, които допреди месец даваха лихви от 9-9,5, че и нагоре процента. В новите договори тези нива вече са с 1-1,5% надолу. Има и други банки, които поддържаха по-умерена политика и там колебанието не е толкова голямо. Тази тенденция ще доведе до по-нормални условия и леко намаление на лихвите по кредитите на банките. Така потребителите - граждани и фирми, ще бъдат облекчени. Това е закономерност - цената на ресурса е един от основните фактори, определящи цената на финансирането.

София Терзийска разговаря с Лъчезар Искров, председател на Национално сдружение “Недвижими имоти”.

- Г-н Искров, как започва есента за имотния пазар у нас?

- Спадът в цените на имотите и в броя и обема на реализираните сделки от средата на миналата година започна да забавя темпове още в началото на лятото. През последните месеци се очертава тенденция на задържане на цените, а отбелязаното увеличение на броя на сделките от средата на август може да се приеме като първи сигнал за нормализиране.

Традиционният годишен доклад за икономиката на България, изготвен от икономисти по поръчка на президента Георги Първанов, предизвика много реакции за изводите в него и още по-голям отзвук за предложенията, които се дават. DarikFinance.bg потърси позицията по доклада на един от водещите български финансисти – Емил Хърсев, който до началото на 1996 г. бе и подуправител на БНБ.

С Борислав Петков, шеф на Асоциацията на собствениците, разговаря София Терзийска

- Г-н Петков, как се отразява кризата върху собствениците на големи масиви земеделска земя - от една страна, върху тези, които я обработват, и от друга - върху тези, които я отдават под аренда?

- Кризата оказа своето влияние и в този сектор, но по-скоро тя бе отрезвителна. Цената се върна с около 100-150 лв. на дка и от 400 лв. в средата на 2008 г. то сега се движи в диапазона от 250 до 300 лева, и то за по-големи и качествени имоти. За сметка на това обаче арендните отношения се развиват с много бързи темпове и достигат нормални стойности от 20-25 лв./дка. Преди това нивата бяха изключително ниски, имаше рента от 1 лв. на дка.

Искра Фидосова е от Монтана. Завършила е право в СУ “Св. Климент Охридски”, специализирала в Швейцария. Работила е като главен юрисконсулт и юридически съветник в родната си община и в инспекцията по труда в Монтана, има дълъг стаж като нотариус, председател е на Нотариалната колегия към Апелативен район София. Фидосова бе избрана за председател на правната комисия и оглави групата на депутатите от ГЕРБ заедно с още двама съпредседатели. Наскоро се разбра, че помощник-нотариус в нейната кантора в Монтана е заверил фалшива лична карта, с която е направен опит за измама с имот на бащата на Валентин Златев в София.

- Г-н Шопов, съживява ли се пазарът на имоти, или купувачите са в лятна ваканция?

- През изминалата зима наблюдавахме изключителен спад на сделките, никой не иска да си спомня за времето до средата на март. Оттогава съживяването е факт, но в сравнение с динамиката през 2006-2008 г. положението е тежко. Сделките са предимно в жилищния сектор. Купувачът е силната страна, избира внимателно, пазари се, иска отстъпки.

Интервю с Диана КИРОВА, председател на българския клон на Международната федерация за недвижими имоти.

- Г-н Хампарцумян, идва ли краят на скъпите кредити?

- Първо, трябва да обясним защо в последните години лихвите бяха толкова ниски. Светът беше в свръхоптимистична еуфория за развитието на икономиката и цените. Около 10 г. вървеше нагоре, а Източна Европа като регионът с голям потенциал за растеж имаше ръст от 6-8% на година. Заради кризата предлагането на пари намаля, а това повишава цената им. Рискът също се повиши. Загърбили сме вече период, в който лихвите са били исторически ниски за последните 30 г. в България и по света. Вероятността да видим тези лихви в обозримо бъдеще е много малка. На изхода от кризата може да очакваме лихвите да отидат надолу, но няма да стигнат нивата отпреди кризата. Тези, които са направили сметка на ръба на възможностите при предишните лихви, трябва да мислят за преструктуриране на финансите и бюджета си.

Кешовите плащания при сделки с имоти крият риск от пране на пари. Без да твърдим, че такива практики са се вихрили у вас по време на бума, помислете за въвеждане на механизъм, който да направи банковите преводи предпочитани за купувачите и продавачите на имоти. Това е една от констатациите, които най-вероятно днес ще видим в редовния доклад на Европейската комисия. Защо плащането или доплащането на ръка при сделка с имот е предпочитана практика към момента, какво печелим, ако се забранят плащанията на ръка и разбира се, колко милиона са изпрани на имотния пазар през миналата година? В Националното сдружение за недвижими имоти нямат доказателства, за да отговорят на последния въпрос, но имат коментар по идеята за натиск по кешовите разплащания при сделките с имоти. Орлин Владиков, който е председател на професионалната организация, намира, че те са покълнали в практиката заради възможността за намаляване на данъци и заради желанието на някои да укрият произхода на парите си. Владиков посочва, че не прането на пари, а измамите са по-голямото зло на имотния фронт, особено когато в България няма създаден електронен регистър на квалифицираните брокери на недвижими имоти.